скромен

Речник на българския език

скро̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

скромна, скромно, мн. скромни, прил.
1. Който не натрапва своите достойнства на другите; стеснителен, срамежлив, смирен. Скромна жена.
2. Обикновен, незначителен. Скромни хорица. Скромно жилище.
3. Който води живот, съобразен с обществения морал; прибран. Скромна мома.
4. Който не е голям; ограничен, незначителен. Скромен принос. Скромна сума. Скромни възможности.нареч. скромно.същ. скромност, скромността, ж.

Грешни изписвания (1)

  • скромин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. скро-мен
непълен член скром-ния
пълен член скром-ни-ят
ж. р. скром-на
членувано скром-на-та
ср. р. скром-но
членувано скром-но-то
мн. ч. скром-ни
членувано скром-ни-те