боязлив

Речник на българския език

боязлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

боязлѝва, боязлѝво, мн. боязлѝви, прил. Плах, нерешителен; страхлив.
нареч. боязлѝво. Попитах боязливо.
същ. боязлѝвост, боязливостта̀, ж.

Грешни изписвания (5)

  • боъзлив
  • буъзлив
  • буязлив
  • боязлиф
  • буязлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бо-яз-лив
непълен член бо-яз-ли-вия
пълен член бо-яз-ли-ви-ят
ж. р. бо-яз-ли-ва
членувано бо-яз-ли-ва-та
ср. р. бо-яз-ли-во
членувано бо-яз-ли-во-то
мн. ч. бо-яз-ли-ви
членувано бо-яз-ли-ви-те