плах

Речник на българския език

плах прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пла̀ха, пла̀хо, мн. пла̀хи, прил.
1. Който не е смел; боязлив. Плахо дете. Плаха сърна.
2. Който изразява страх. Плах поглед. Плахи опити.
3. Тих, внимателен. Плахи думи. Плахи стъпки.
същ. пла̀хост, плахостта̀, ж.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. плах
непълен член пла-хия
пълен член пла-хи-ят
ж. р. пла-ха
членувано пла-ха-та
ср. р. пла-хо
членувано пла-хо-то
мн. ч. пла-хи
членувано пла-хи-те