стеснѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
стеснѝтелна, стеснѝтелно, мн. стеснѝтелни, прил.
1. Който изпитва стеснение (във 2 знач.); притеснителен, срамежлив, свит. Стеснително момиче.
2. Който е проява на стеснение (във 2 знач.); срамежлив, свенлив. Стеснителен жест.
3. Който е причина за стеснение (във 2 знач.). Стеснителен разговор.
нареч. стеснѝтелно.
същ. стеснѝтелност, стеснителността̀, ж.
1. Който изпитва стеснение (във 2 знач.); притеснителен, срамежлив, свит. Стеснително момиче.
2. Който е проява на стеснение (във 2 знач.); срамежлив, свенлив. Стеснителен жест.
3. Който е причина за стеснение (във 2 знач.). Стеснителен разговор.
нареч. стеснѝтелно.
същ. стеснѝтелност, стеснителността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- стеснителин
- стеснитилен
- стеснитилин
- стиснителен
- стиснителин
- стиснитилен
- стиснитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | стес-ни-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | стес-ни-тел-ния | ||
| пълен член | стес-ни-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | стес-ни-тел-на | ||
| членувано | стес-ни-тел-на-та | ||
| ср. р. | стес-ни-тел-но | ||
| членувано | стес-ни-тел-но-то | ||
| мн. ч. | стес-ни-тел-ни | ||
| членувано | стес-ни-тел-ни-те | ||