смутен

Речник на българския език

1. смутѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

смутена, смутено, мн. смутени, прил.
1. Който е объркан, неспокоен, разтревожен. Смутена съм от поведението му. Смутен от цените.
2. Който е стреснат, притеснен объркан, шокиран. Смутена от внезапното му влизане. смутна, смутно, мн. смутни, прил. Който е размирен, метежен, бунтовен. Смутни времена.

Грешни изписвания (1)

  • смотен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сму-тен
непълен член сму-те-ния
пълен член сму-те-ни-ят
ж. р. сму-те-на
членувано сму-те-на-та
ср. р. сму-те-но
членувано сму-те-но-то
мн. ч. сму-те-ни
членувано сму-те-ни-те

2. смутѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

смутена, смутено, мн. смутени, прил.
1. Който е объркан, неспокоен, разтревожен. Смутена съм от поведението му. Смутен от цените.
2. Който е стреснат, притеснен объркан, шокиран. Смутена от внезапното му влизане. смутна, смутно, мн. смутни, прил. Който е размирен, метежен, бунтовен. Смутни времена.

Грешни изписвания (1)

  • смотен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сму-тен
непълен член смут-ния
пълен член смут-ни-ят
ж. р. смут-на
членувано смут-на-та
ср. р. смут-но
членувано смут-но-то
мн. ч. смут-ни
членувано смут-ни-те

3. смутен — мин. страд. прич. м. р.

смутен е производна форма на смутя (мин. страд. прич. м. р.).