вино̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
вино̀вна, вино̀вно, мн. вино̀вни, прил. Който има вина, сторил е вина или изразява вина. Аз не съм виновен. Виновен поглед. Какво ти е виновно животното?
нареч. вино̀вно. Мълчи виновно.
същ. вино̀вност, виновността̀, ж. Доказвам виновността му.
нареч. вино̀вно. Мълчи виновно.
същ. вино̀вност, виновността̀, ж. Доказвам виновността му.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- веновен
- веновин
- виновин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ви-но-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ви-нов-ния | ||
| пълен член | ви-нов-ни-ят | ||
| ж. р. | ви-нов-на | ||
| членувано | ви-нов-на-та | ||
| ср. р. | ви-нов-но | ||
| членувано | ви-нов-но-то | ||
| мн. ч. | ви-нов-ни | ||
| членувано | ви-нов-ни-те | ||