виноват

Речник на българския език

винова̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

остар.
виновен

Грешни изписвания (3)

  • веноват
  • венуват
  • винуват

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ви-но-ват
непълен член ви-но-ва-тия
пълен член ви-но-ва-ти-ят
ж. р. ви-но-ва-та
членувано ви-но-ва-та-та
ср. р. ви-но-ва-то
членувано ви-но-ва-то-то
мн. ч. ви-но-ва-ти
членувано ви-но-ва-ти-те