гузен

Речник на българския език

гу̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гу̀зна, гу̀зно, мн. гу̀зни, прил.
1. Който изпитва неудобство, срам, безпокойство поради това, че осъзнава своя простъпка, вина. Изглеждаш ми нещо гузен.
2. Който изразява това неудобство. Гузен поглед.
нареч. гу̀зно. Мълчи гузно.
същ. гу̀зност, гузността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • гузин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гу-зен
непълен член гуз-ния
пълен член гуз-ни-ят
ж. р. гуз-на
членувано гуз-на-та
ср. р. гуз-но
членувано гуз-но-то
мн. ч. гуз-ни
членувано гуз-ни-те