крив

Речник на българския език

крив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

крѝва, крѝво, мн. крѝви, прил.
1. Който не е прав, а извит, с извивки. Крива линия. Крива улица. Криво дърво.
2. Който е наклонен; несиметричен. Крив шкаф. Крива къща. Крива бутилка.
3. Прен. Разг. Който е виновен, който е сгрешил. Все тя му е крива. Аз съм си крива, трябваше да отида навреме.
4. Който е погрешен, грешен. Крива сметка. Тръгнали сме по крив път, тук няма такава улица.
нареч. крѝво.
Криво гърло. — Дихателна тръба. Влезе ми храна в кривото гърло.
Криво огледало. — Специално огледало, в което всичко изглежда изопачено и смешно.
Крив човек. — Опак човек.
На крив път съм. — По погрешен начин действам. • Криво-ляво. Как да е, горе-долу.
Криво ми е. 1. — Лошо ми е, неразположен съм.
2. Мъчно ми е, чоглаво ми е.

Грешни изписвания (1)

  • криф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. крив
непълен член кри-вия
пълен член кри-ви-ят
ж. р. кри-ва
членувано кри-ва-та
ср. р. кри-во
членувано кри-во-то
мн. ч. кри-ви
членувано кри-ви-те