1.
ку̀ка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. ку̀ки, ж.
1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица.
2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки.
3. Прен. Разг. Пренебр. За човек — шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.
същ. умал. ку̀кичка, мн. ку̀кички, ж.
• Ставам/стана на кука. — Отслабвам много.
• Прав като кука. — Много крив, изкривен.
1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица.
2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки.
3. Прен. Разг. Пренебр. За човек — шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.
същ. умал. ку̀кичка, мн. ку̀кички, ж.
• Ставам/стана на кука. — Отслабвам много.
• Прав като кука. — Много крив, изкривен.
Грешни изписвания (1)
- кукъ
2. кука — сег. вр., 3 л., ед. ч.
кука е производна форма на кукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
3. кука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
кука е производна форма на кукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
4. кука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
кука е производна форма на кукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).