ченгел

Речник на българския език

ченгѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ченгѐли, (два) ченгѐла, м. Желязна пръчка с куки в двата края. Закачиха закланото агне на ченгела.
Пиша ченгели.Разг. Пиша грозни и нечетливи букви.
Тегля думите с ченгел (от устата).Разг. Много трудно получавам отговор на въпросите си.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • чингел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чен-гел
непълен член чен-ге-ла
пълен член чен-ге-лът
мн.ч. чен-ге-ли
членувано чен-ге-ли-те
бройна форма чен-ге-ла
звателна форма