гага

Речник на българския език

га̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. га̀ги, ж.
1. Клюн, човка на птица.
2. Диал. Кука.
същ. умал. га̀гичка, мн. га̀гички, ж.
Пъхам си гагата.Разг. Пренебр. Намесвам се, където не ми е работа; проявявам излишно, прекомерно любопитство или искам всичко да знам, да съм в течение. Обича да си пъха гагата навсякъде.

Грешни изписвания (1)

  • гагъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-га
членувано га-га-та
мн.ч. га-ги
членувано га-ги-те
звателна форма