райбер

Речник на българския език

ра̀йбер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. райбери, (два) райбера, м. Огънато приспособление за залостване, затваряне на врати, на прозорци и др.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • райбир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рай-бер
непълен член рай-бе-ра
пълен член рай-бе-рът
мн.ч. рай-бе-ри
членувано рай-бе-ри-те
бройна форма рай-бе-ра
звателна форма