кривите

Речник на българския език

1. кривите — мн. ч. членувано

кривите е производна форма на крив (мн. ч. членувано).

2. кривите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кривите е производна форма на кривя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).