околен

Речник на българския език

око̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

око̀лна, око̀лно, мн. око̀лни, прил.
1. Който се намира наблизо. В околните къщи сега не живее никой.
2. Който минава около нещо; страничен, обиколен. Околни пътища.

Грешни изписвания (3)

  • околин
  • уколен
  • уколин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. око-лен
непълен член окол-ния
пълен член окол-ни-ят
ж. р. окол-на
членувано окол-на-та
ср. р. окол-но
членувано окол-но-то
мн. ч. окол-ни
членувано окол-ни-те