заобиколен

Речник на българския език

1. заобико̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

заобико̀лна, заобико̀лно, мн. заобико̀лни, прил. Който не е пряк, който заобикаля. Заобиколен път. Заобиколен начин.

Грешни изписвания (15)

  • заобеколен
  • заобеколин
  • заобиколин
  • заубеколен
  • заубеколин
  • заубиколен
  • заубиколин
  • зъобеколен
  • зъобеколин
  • зъобиколен
  • зъобиколин
  • зъубеколен
  • зъубеколин
  • зъубиколен
  • зъубиколин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-о-би-ко-лен
непълен член за-о-би-кол-ния
пълен член за-о-би-кол-ни-ят
ж. р. за-о-би-кол-на
членувано за-о-би-кол-на-та
ср. р. за-о-би-кол-но
членувано за-о-би-кол-но-то
мн. ч. за-о-би-кол-ни
членувано за-о-би-кол-ни-те

2. заобиколен — мин. страд. прич. м. р.

заобиколен е производна форма на заобиколя (мин. страд. прич. м. р.).