индиректен

Речник на българския език

индирѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

индирѐктна, индирѐктно, мн. индирѐктни, прил. Непряк, косвен, околен. Индиректен начин.

Грешни изписвания (7)

  • ендеректен
  • ендеректин
  • ендиректен
  • ендиректин
  • индеректен
  • индеректин
  • индиректин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-ди-рек-тен
непълен член ин-ди-рек-т-ния
пълен член ин-ди-рек-т-ни-ят
ж. р. ин-ди-рек-т-на
членувано ин-ди-рек-т-на-та
ср. р. ин-ди-рек-т-но
членувано ин-ди-рек-т-но-то
мн. ч. ин-ди-рек-т-ни
членувано ин-ди-рек-т-ни-те