грозен

Речник на българския език

1. гро̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гро̀зна, гро̀зно, мн. гро̀зни, прил.
1. Който е с лош, неприятен външен вид. Грозен човек. Грозно животно. Грозна вещ. Грозно лице.
2. Който предизвиква отрицателни емоции, страх; страшен. Грозни викове. Грозно престъпление.
3. Жесток, мъчителен. Грозна участ. Грозна кашлица.
нареч. гро̀зно. Крещя грозно.
същ. грозота̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • грозин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гро-зен
непълен член гроз-ния
пълен член гроз-ни-ят
ж. р. гроз-на
членувано гроз-на-та
ср. р. гроз-но
членувано гроз-но-то
мн. ч. гроз-ни
членувано гроз-ни-те

2. грозен — мин. страд. прич. м. р.

грозен е производна форма на грозя (мин. страд. прич. м. р.).