1.
гро̀зен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
гро̀зна, гро̀зно, мн. гро̀зни, прил.
1. Който е с лош, неприятен външен вид. Грозен човек. Грозно животно. Грозна вещ. Грозно лице.
2. Който предизвиква отрицателни емоции, страх; страшен. Грозни викове. Грозно престъпление.
3. Жесток, мъчителен. Грозна участ. Грозна кашлица.
нареч. гро̀зно. Крещя грозно.
същ. грозота̀, ж.
1. Който е с лош, неприятен външен вид. Грозен човек. Грозно животно. Грозна вещ. Грозно лице.
2. Който предизвиква отрицателни емоции, страх; страшен. Грозни викове. Грозно престъпление.
3. Жесток, мъчителен. Грозна участ. Грозна кашлица.
нареч. гро̀зно. Крещя грозно.
същ. грозота̀, ж.
Синоними
- противен, неприятен, неприятен на вид, неугледен, некрасив, погрознял, неприветлив, отвратителен, гнусен, омразен
- безформен, безобразен, нестроен, уродлив, изрод
- опасен, пъклен, адски, сатанински, демонски, чудовищен
- лош, страшен, ужасен
- грозник
- маймуна, орангутан
- неизящен, неграциозен
- мръсен, мърляв
- страхотен
Грешни изписвания (1)
- грозин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | гро-зен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | гроз-ния | ||
| пълен член | гроз-ни-ят | ||
| ж. р. | гроз-на | ||
| членувано | гроз-на-та | ||
| ср. р. | гроз-но | ||
| членувано | гроз-но-то | ||
| мн. ч. | гроз-ни | ||
| членувано | гроз-ни-те | ||
2. грозен — мин. страд. прич. м. р.
грозен е производна форма на грозя (мин. страд. прич. м. р.).