уродлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
уродлѝва, уродлѝво, мн. уродлѝви, прил.
1. Който е с природен недостатък, недъгав.
2. Който е грозен, безобразен, убог. уродливи дървета.
3. Прен. Който е извратен, ненормален.
същ. уродлѝвост, уродливостта̀, ж.
1. Който е с природен недостатък, недъгав.
2. Който е грозен, безобразен, убог. уродливи дървета.
3. Прен. Който е извратен, ненормален.
същ. уродлѝвост, уродливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- ородлив
- орудлив
- урудлив
- ородлиф
- орудлиф
- уродлиф
- урудлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | урод-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | урод-ли-вия | ||
| пълен член | урод-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | урод-ли-ва | ||
| членувано | урод-ли-ва-та | ||
| ср. р. | урод-ли-во | ||
| членувано | урод-ли-во-то | ||
| мн. ч. | урод-ли-ви | ||
| членувано | урод-ли-ви-те | ||