безобразен

Речник на българския език

безобра̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безобра̀зна, безобра̀зно, мн. безобра̀зни, прил.
1. Който е крайно некрасив. Безобразна дреха.
2. Който предизвиква неодобрение, възмущение. Безобразно поведение.

Грешни изписвания (7)

  • безобразин
  • безубразен
  • безубразин
  • бизобразен
  • бизобразин
  • бизубразен
  • бизубразин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зоб-ра-зен
непълен член бе-зоб-раз-ния
пълен член бе-зоб-раз-ни-ят
ж. р. бе-зоб-раз-на
членувано бе-зоб-раз-на-та
ср. р. бе-зоб-раз-но
членувано бе-зоб-раз-но-то
мн. ч. бе-зоб-раз-ни
членувано бе-зоб-раз-ни-те