нищо

Речник на българския език

1. нѝщо съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Нито един (предмет, явление, изказване, ситуация и др.). В стаята нямаше нищо. Нищо не разбирам. Нищо не ме интересува.

Грешни изписвания (3)

  • ништо
  • ништу
  • нищу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ни-що
членувано ни-що-то
мн.ч.
членувано

2. нѝщо наречие (тип 188) редактиране

Значение

отриц. мест.
1. Като прил. Малък, нищожен, никакъв. Нищо работа. Нищо човек.
2. Като нареч. Все едно, добре. Нищо, нека дойде.

Като нищо. — С лекота, без колебание, вероятно. Той като нищо може да я убие.
За нищо. — Без сериозна причина, по незначителен повод. Скара му се за нищо.
За нищо на света. — В никакъв случай, по никой начин. За нищо на света няма да дойда при тебе.
От нищо нещо. — Без съществени средства и суровини правя нещо.
Няма ми нищо. — Нямам болка, рана, повреда.

Грешни изписвания (3)

  • ништо
  • ништу
  • нищу