вятър

мн. ветровѐ, м. Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление. Духа вятър. Силен вятър. Бурни ветрове.

прил. вя̀търен, вя̀търна, вя̀търно, мн. вя̀търни. Вятърна мелница.

• Вятър работа! — Разг. Пренебр. Празна, несериозна работа.
• На вятъра. — Разг. Напусто, без полза.
• Правя вятър (на някого). — Разг. Лаская.