вятърен

Речник на българския език

вя̀търен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. вя̀тър

Грешни изписвания (3)

  • вятарен
  • вятарин
  • вятърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вя-тъ-рен
непълен член вя-тър-ния
пълен член вя-тър-ни-ят
ж. р. вя-тър-на
членувано вя-тър-на-та
ср. р. вя-тър-но
членувано вя-тър-но-то
мн. ч. вя-тър-ни
членувано вя-тър-ни-те