буря

Речник на българския език

1. бу̀ря — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. бу̀ри, ж.
1. Силен, стихиен вятър, обикн. придружен с дъжд или сняг. Снежна буря.
2. Прен. Изблик на силни, интензивни преживявания и вълнения. Буря от негодувание.
3. Прен. Силни, необикновени събития, случки, социални вълнения.
• Затишие пред буря. — Привидно затишие.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • буръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ря
членувано бу-ря-та
мн.ч. бу-ри
членувано бу-ри-те
звателна форма —

2. Бу̀ря — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Буръ

Връзки