възмутѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
възмутѝтелна, възмутѝтелно, мн. възмутѝтелни, прил. Който предизвиква възмущение. Възмутително държание. Възмутителна постъпка.
Синоними
- възмутим, гнусен, отвратителен, неприятен, противен, непоносим, нетърпим, омразен, досаден, презрителен, неодобрителен, скандален, срамен, долен, позорен, безчестен, нечестен
- груб, очебиен, очевиден, крещящ, флагрантен
- невъзможен, невъобразим
- гаден, отблъскващ, ужасяващ, ненавистен
- безобразен, безбожен, нечуван
- неприличен, срамотен
Грешни изписвания (15)
- вазмотителен
- вазмотителин
- вазмотитилен
- вазмотитилин
- вазмутителен
- вазмутителин
- вазмутитилен
- вазмутитилин
- възмотителен
- възмотителин
- възмотитилен
- възмотитилин
- възмутителин
- възмутитилен
- възмутитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | въз-му-ти-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въз-му-ти-тел-ния | ||
| пълен член | въз-му-ти-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | въз-му-ти-тел-на | ||
| членувано | въз-му-ти-тел-на-та | ||
| ср. р. | въз-му-ти-тел-но | ||
| членувано | въз-му-ти-тел-но-то | ||
| мн. ч. | въз-му-ти-тел-ни | ||
| членувано | въз-му-ти-тел-ни-те | ||