неприличен

Речник на българския език

неприлѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неприлѝчна, неприлѝчно, мн. неприлѝчни, прил. Който нарушава правилата за приличие; неблагопристоен. Неприлично поведение.
същ. неприлѝчност, неприличността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непреличен
  • непреличин
  • неприличин
  • нипреличен
  • нипреличин
  • ниприличен
  • ниприличин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ри-ли-чен
непълен член неп-ри-лич-ния
пълен член неп-ри-лич-ни-ят
ж. р. неп-ри-лич-на
членувано неп-ри-лич-на-та
ср. р. неп-ри-лич-но
членувано неп-ри-лич-но-то
мн. ч. неп-ри-лич-ни
членувано неп-ри-лич-ни-те