мрачен

Речник на българския език

1. мра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мра̀чна, мра̀чно, мн. мра̀чни, прил.
1. Тъмен, потънал в мрак. Мрачна стая.
2. Неразбираем, неясен; тежък, безпросветен. Мрачна епоха.
3. Прен. Нерадостен, скръбен, тъжен, печален. Мрачна физиономия. Мрачни предчувствия.
същ. мра̀чност, мрачността̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • мрачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мра-чен
непълен член мрач-ния
пълен член мрач-ни-ят
ж. р. мрач-на
членувано мрач-на-та
ср. р. мрач-но
членувано мрач-но-то
мн. ч. мрач-ни
членувано мрач-ни-те

2. мрачен — мин. страд. прич. м. р.

мрачен е производна форма на мрача (мин. страд. прич. м. р.).