изоставен

Речник на българския език

1. изоста̀вен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езоставен
  • езоставин
  • езуставен
  • езуставин
  • изоставин
  • изуставен
  • изуставин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изос-та-вен
непълен член изос-та-ве-ния
пълен член изос-та-ве-ни-ят
ж. р. изос-та-ве-на
членувано изос-та-ве-на-та
ср. р. изос-та-ве-но
членувано изос-та-ве-но-то
мн. ч. изос-та-ве-ни
членувано изос-та-ве-ни-те

2. изоставен — мин. страд. прич. м. р.

изоставен е производна форма на изоставя (мин. страд. прич. м. р.).