безнадежден

Речник на българския език

безнадѐжден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безнадѐждна, безнадѐждно, мн. безнадѐждни, прил.
1. Който не дава надежда за подобрение. Безнадеждно положение.
2. Който изразява отсъствие на надежда. Безнадежден плач.
същ. безнадѐждност, безнадеждността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безнадеждин
  • безнъдежден
  • безнъдеждин
  • бизнадежден
  • бизнадеждин
  • бизнъдежден
  • бизнъдеждин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-на-деж-ден
непълен член без-на-деж-д-ния
пълен член без-на-деж-д-ни-ят
ж. р. без-на-деж-д-на
членувано без-на-деж-д-на-та
ср. р. без-на-деж-д-но
членувано без-на-деж-д-но-то
мн. ч. без-на-деж-д-ни
членувано без-на-деж-д-ни-те