обезсърчителен

Речник на българския език

обезсърчѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

обезсърчѝтелна, обезсърчѝтелно, мн. обезсърчѝтелни, прил. Който обезсърчава.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обез-сър-чи-те-лен
непълен член обез-сър-чи-тел-ния
пълен член обез-сър-чи-тел-ни-ят
ж. р. обез-сър-чи-тел-на
членувано обез-сър-чи-тел-на-та
ср. р. обез-сър-чи-тел-но
членувано обез-сър-чи-тел-но-то
мн. ч. обез-сър-чи-тел-ни
членувано обез-сър-чи-тел-ни-те