тревожен

Речник на българския език

1. трево̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

трево̀жна, трево̀жно, мн. трево̀жни, прил.
1. Който изпитва тревога; разтревожен. Тревожна майка.
2. Който съдържа и/или изразява тревога. Тревожен вик. Тревожен глас. Тревожен поглед.

Грешни изписвания (3)

  • тревожин
  • тривожен
  • тривожин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тре-во-жен
непълен член тре-вож-ния
пълен член тре-вож-ни-ят
ж. р. тре-вож-на
членувано тре-вож-на-та
ср. р. тре-вож-но
членувано тре-вож-но-то
мн. ч. тре-вож-ни
членувано тре-вож-ни-те

2. тревожен — мин. страд. прич. м. р.

тревожен е производна форма на тревожа (мин. страд. прич. м. р.).