размирен

Речник на българския език

1. размѝрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

размирна, размирно, мн. размирни, прил.
1. В който има размирия, размирици. Размирни години.
2. Който предизвиква размирия, размирици. Размирен народ.

Грешни изписвания (3)

  • размирин
  • ръзмирен
  • ръзмирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-ми-рен
непълен член раз-мир-ния
пълен член раз-мир-ни-ят
ж. р. раз-мир-на
членувано раз-мир-на-та
ср. р. раз-мир-но
членувано раз-мир-но-то
мн. ч. раз-мир-ни
членувано раз-мир-ни-те

2. размирен — мин. страд. прич. м. р.

размирен е производна форма на размиря (мин. страд. прич. м. р.).