непокорен

Речник на българския език

1. непоко̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

непоко̀рна, непоко̀рно, мн. непоко̀рни, прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга.
същ. непоко̀рност, непокорността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непокорин
  • непукорен
  • непукорин
  • нипокорен
  • нипокорин
  • нипукорен
  • нипукорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-по-ко-рен
непълен член не-по-ко-ре-ния
пълен член не-по-ко-ре-ни-ят
ж. р. не-по-ко-ре-на
членувано не-по-ко-ре-на-та
ср. р. не-по-ко-ре-но
членувано не-по-ко-ре-но-то
мн. ч. не-по-ко-ре-ни
членувано не-по-ко-ре-ни-те

2. непоко̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непоко̀рна, непоко̀рно, мн. непоко̀рни, прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга.
същ. непоко̀рност, непокорността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непокорин
  • непукорен
  • непукорин
  • нипокорен
  • нипокорин
  • нипукорен
  • нипукорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-по-ко-рен
непълен член не-по-кор-ния
пълен член не-по-кор-ни-ят
ж. р. не-по-кор-на
членувано не-по-кор-на-та
ср. р. не-по-кор-но
членувано не-по-кор-но-то
мн. ч. не-по-кор-ни
членувано не-по-кор-ни-те