неукротѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
неукротѝма, неукротѝмо, мн. неукротѝми, прил. Който не може да се укроти; буен, стремителен, неудържим. Неукротими води. Неукротим гняв.
същ. неукротѝмост, неукротимостта̀, ж.
същ. неукротѝмост, неукротимостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- неокротим
- неокрутим
- неукрутим
- ниокротим
- ниокрутим
- ниукротим
- ниукрутим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-ук-ро-тим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-ук-ро-ти-мия | ||
| пълен член | не-ук-ро-ти-ми-ят | ||
| ж. р. | не-ук-ро-ти-ма | ||
| членувано | не-ук-ро-ти-ма-та | ||
| ср. р. | не-ук-ро-ти-мо | ||
| членувано | не-ук-ро-ти-мо-то | ||
| мн. ч. | не-ук-ро-ти-ми | ||
| членувано | не-ук-ро-ти-ми-те | ||