обучение

Речник на българския език

обучѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. обучѐния, ср. Системно преподаване на учебен предмет, на специалност. Обучение по математика. Редовно обучение.

Грешни изписвания (3)

  • обочение
  • убочение
  • убучение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обу-че-ние
членувано обу-че-ни-е-то
мн.ч. обу-че-ния
членувано обу-че-ни-я-та