квалификация

Речник на българския език

квалифика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. квалифика̀ции, ж.
1. Само ед. Квалифициране.
2. Професионална подготовка, знания, умения. Нямам квалификация за регистратор в хотел.
3. Оценка, изказана като мнение, определение. Давам квалификации. Служа си с квалификации.
4. В спорта — квалификационно състезание.

Грешни изписвания (47)

  • квалефекацеа
  • квалефекацеъ
  • квалефекацея
  • квалефекациа
  • квалефекациъ
  • квалефекация
  • квалефикацеа
  • квалефикацеъ
  • квалефикацея
  • квалефикациа
  • квалефикациъ
  • квалефикация
  • квалифекацеа
  • квалифекацеъ
  • квалифекацея
  • квалифекациа
  • квалифекациъ
  • квалифекация
  • квалификацеа
  • квалификацеъ
  • квалификацея
  • квалификациа
  • квалификациъ
  • квълефекацеа
  • квълефекацеъ
  • квълефекацея
  • квълефекациа
  • квълефекациъ
  • квълефекация
  • квълефикацеа
  • квълефикацеъ
  • квълефикацея
  • квълефикациа
  • квълефикациъ
  • квълефикация
  • квълифекацеа
  • квълифекацеъ
  • квълифекацея
  • квълифекациа
  • квълифекациъ
  • квълифекация
  • квълификацеа
  • квълификацеъ
  • квълификацея
  • квълификациа
  • квълификациъ
  • квълификация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ква-ли-фи-ка-ция
членувано ква-ли-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. ква-ли-фи-ка-ции
членувано ква-ли-фи-ка-ци-и-те
звателна форма