труден

Речник на българския език

тру̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тру̀дна, тру̀дно, мн. тру̀дни, прил. Който изисква много труд, много усилия; мъчен. Труден изпит. Трудна задача.
същ. тру̀дност, трудността̀, мн. тру̀дности, ж. Трябва да преодолея много трудности.
Трудна жена.Остар. Бременна жена.
Трудно дете. — Дете, което създава проблеми с поведението си; затворено, саможиво дете.

Грешни изписвания (1)

  • трудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тру-ден
непълен член труд-ния
пълен член труд-ни-ят
ж. р. труд-на
членувано труд-на-та
ср. р. труд-но
членувано труд-но-то
мн. ч. труд-ни
членувано труд-ни-те