тежък

Речник на българския език

тѐжък прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

тѐжка, тѐжко, мн. тѐжки, прил.
1. Който има голямо тегло. Тежък хладилник.
2. Който изглежда с голямо тегло по външен вид; масивен, плътен. Тежък плат. Тежки облаци. Тежка постройка.
3. Който е лишен от изящество, от лекота, от плавност. Тежка походка. Тежък стил.
4. Прен. Който е неприятен за сетивата и храносмилането. Тежък парфюм. Тежка храна.
5. Прен. Който изисква големи усилия, притеснения, затруднения. Тежка задача. Тежка работа.
6. Прен. Който става с голямо напрежение; напрегнат, труден. Тежък сън. Тежка раздяла. Тежки мисли.
7. Прен. За болест, рана и под. — опасен, сериозен. Тежко състояние.
8. Прен. Много сериозен, значителен. Тежко провинение.
9. Прен. Безжалостен, жесток, суров. Тежко наказание.
10. Прен. Който е изпълнен с препятствия, трудности, нещастия. Тежък живот.
11. Разг. Който е с авторитет, чиято дума се слуша; важен, авторитетен. Тежък стопанин.
12. Разг. С когото трудно се общува. Тежък човек. Тежък характер.
13. Разг. Бавен, муден. Тежък е на приказки. Тежък е на работа.
14. Остар. Разг. За жена или женско животно — бременна; трудна.
прил. умал. тежичъ̀к, тѐжичка, тѐжичко, мн. тѐжички.
същ. тежина̀, ж.
Имам тежка ръка. — Строг съм, суров съм.
Казвам си тежката дума. — Решавам категорично и окончателно.
Тежка артилерия. 1. — Артилерия с големи оръдия.
2. Най-силните аргументи.
Тежка атлетика. — Съвкупност от спортни дисциплини, при които има вдигане, хвърляне, тласкане на тежести, напр. вдигане на тежести, тласкане на гюлле и др.
Тежка дума. — Обидна дума.
Тежка промишленост. — Дял от промишлеността, който произвежда средствата за производство.

Грешни изписвания (1)

  • тежак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-жък
непълен член теж-кия
пълен член теж-ки-ят
ж. р. теж-ка
членувано теж-ка-та
ср. р. теж-ко
членувано теж-ко-то
мн. ч. теж-ки
членувано теж-ки-те