мъчителен

Речник на българския език

мъчѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мъчѝтелна, мъчѝтелно, мн. мъчѝтелни, прил.
1. Който предизвиква мъка. Мъчителни болки.
2. Труден, бавен, продължителен. Мъчително очакване.

Грешни изписвания (7)

  • мачителен
  • мачителин
  • мачитилен
  • мачитилин
  • мъчителин
  • мъчитилен
  • мъчитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъ-чи-те-лен
непълен член мъ-чи-тел-ния
пълен член мъ-чи-тел-ни-ят
ж. р. мъ-чи-тел-на
членувано мъ-чи-тел-на-та
ср. р. мъ-чи-тел-но
членувано мъ-чи-тел-но-то
мн. ч. мъ-чи-тел-ни
членувано мъ-чи-тел-ни-те