мъчен

Речник на българския език

1. мъ̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мъ̀чна, мъ̀чно, мн. мъ̀чни, прил. Който става с мъка, с усилие; труден, а не лесен. Мъчна задача.

Грешни изписвания (1)

  • мъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъ-чен
непълен член мъч-ния
пълен член мъч-ни-ят
ж. р. мъч-на
членувано мъч-на-та
ср. р. мъч-но
членувано мъч-но-то
мн. ч. мъч-ни
членувано мъч-ни-те

2. мъчен — мин. страд. прич. м. р.

мъчен е производна форма на мъча (мин. страд. прич. м. р.).