заплетен

Речник на българския език

1. заплѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • заплетин
  • зъплетен
  • зъплетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зап-ле-тен
непълен член зап-лет-ния
пълен член зап-лет-ни-ят
ж. р. зап-лет-на
членувано зап-лет-на-та
ср. р. зап-лет-но
членувано зап-лет-но-то
мн. ч. зап-лет-ни
членувано зап-лет-ни-те

2. заплетен — мин. страд. прич. м. р.

заплетен е производна форма на заплета (мин. страд. прич. м. р.).