забъркан

Речник на българския език

1. забъ̀ркан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

забъ̀ркана, забъ̀ркано, мн. забъ̀ркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва да се изпекат.



забъ̀ркана, забъ̀ркано, мн. забъ̀ркани, прил.
1. Който е объркан, заплетен, неясен. Забъркани сметки. Забъркана история. Забъркани обяснения.
2. Който е смутен, объркан.

Грешни изписвания (3)

  • забъркън
  • зъбъркан
  • зъбъркън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-бър-кан
непълен член за-бър-ка-ния
пълен член за-бър-ка-ни-ят
ж. р. за-бър-ка-на
членувано за-бър-ка-на-та
ср. р. за-бър-ка-но
членувано за-бър-ка-но-то
мн. ч. за-бър-ка-ни
членувано за-бър-ка-ни-те

2. забъркан — мин. страд. прич. м. р.

забъркан е производна форма на забъркам (мин. страд. прич. м. р.).