забъркам

Речник на българския език

забъ̀ркам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

забъ̀ркаш, св.вж. [[забърквам 1 .



забъ̀ркаш, св.вж. [[забърквам
2 ._



забъ̀ркаш, св.вж. [[забърквам
3 .__

Грешни изписвания (3)

  • забъркъм
  • зъбъркам
  • зъбъркъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бър-кам за-бър-ка-ме
2 лице за-бър-каш за-бър-ка-те
3 лице за-бър-ка за-бър-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бър-ках за-бър-ках-ме
2 лице за-бър-ка за-бър-ках-те
3 лице за-бър-ка за-бър-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бър-ках за-бър-ках-ме
2 лице за-бър-ка-ше за-бър-ках-те
3 лице за-бър-ка-ше за-бър-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забъркал съм забъркала съм забъркало съм забъркали сме
2 лице забъркал си забъркала си забъркало си забъркали сте
3 лице забъркал е забъркала е забъркало е забъркали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забъркал бях забъркала бях забъркало бяхме забъркали
2 лице беше забъркал беше забъркала беше забъркало бяхте забъркали
3 лице беше забъркал беше забъркала беше забъркало бяха забъркали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забъркам ще забъркаме
2 лице ще забъркаш ще забъркате
3 лице ще забърка ще забъркат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забъркал ще съм забъркала ще съм забъркало ще сме забъркали
2 лице ще си забъркал ще си забъркала ще си забъркало ще сте забъркали
3 лице ще е забъркал ще е забъркала ще е забъркало ще са забъркали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забъркам щяхме да забъркаме
2 лице щеше да забъркаш щяхте да забъркате
3 лице щеше да забърка щяха да забъркат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забъркал щях да съм забъркала щях да съм забъркало щяхме да сме забъркали
2 лице щеше да си забъркал щеше да си забъркала щеше да си забъркало щяхте да сте забъркали
3 лице щеше да е забъркал щеше да е забъркала щеше да е забъркало щяха да са забъркали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забъркал съм забъркала съм забъркало съм забъркали сме
2 лице забъркал си забъркала си забъркало си забъркали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забъркал съм забъркала съм забъркало съм забъркали сме
2 лице забъркал си забъркала си забъркало си забъркали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забъркал била съм забъркала било съм забъркало били сме забъркали
2 лице бил си забъркал била си забъркала било си забъркало били сте забъркали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забъркам щяла съм да забъркам щяло съм да забъркам щели сме да забъркаме
2 лице щял си да забъркаш щяла си да забъркаш щяло си да забъркаш щели сте да забъркате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забъркал щяла съм да съм забъркала щяло съм да съм забъркало щели сме да сме забъркали
2 лице щял си да си забъркал щяла си да си забъркала щяло си да си забъркало щели сте да сте забъркали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забъркал бих забъркала бих забъркало бихме забъркали
2 лице би забъркал би забъркала би забъркало бихте забъркали
3 лице би забъркал би забъркала би забъркало биха забъркали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бър-кай за-бър-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-бър-кан
непълен член за-бър-ка-ния
пълен член за-бър-ка-ни-ят
женски род за-бър-ка-на
членувано за-бър-ка-на-та
среден род за-бър-ка-но
членувано за-бър-ка-но-то
множествено число за-бър-ка-ни
членувано за-бър-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бър-кал
непълен член за-бър-ка-лия
пълен член за-бър-ка-ли-ят
женски род за-бър-ка-ла
членувано за-бър-ка-ла-та
среден род за-бър-ка-ло
членувано за-бър-ка-ло-то
множествено число за-бър-ка-ли
членувано за-бър-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бър-кал
женски род за-бър-ка-ла
среден род за-бър-ка-ло
множествено число за-бър-ка-ли