безразборен

Речник на българския език

безразбо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безразбо̀рна, безразбо̀рно, мн. безразбо̀рни, прил. В който няма ред, система; хаотичен. Безразборни удари.
нареч. безразбо̀рно. Хвърлям безразборно.

Грешни изписвания (7)

  • безразборин
  • безръзборен
  • безръзборин
  • бизразборен
  • бизразборин
  • бизръзборен
  • бизръзборин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-раз-бо-рен
непълен член без-раз-бор-ния
пълен член без-раз-бор-ни-ят
ж. р. без-раз-бор-на
членувано без-раз-бор-на-та
ср. р. без-раз-бор-но
членувано без-раз-бор-но-то
мн. ч. без-раз-бор-ни
членувано без-раз-бор-ни-те