безреден

Речник на българския език

безрѐден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безрѐдна, безрѐдно, мн. безрѐдни, прил. Който е без ред; безразборен. Безредни изстрели.
нареч. безрѐдно. Книгите са нахвърляни безредно навсякъде из стаята.

Грешни изписвания (3)

  • безредин
  • бизреден
  • бизредин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ре-ден
непълен член без-ред-ния
пълен член без-ред-ни-ят
ж. р. без-ред-на
членувано без-ред-на-та
ср. р. без-ред-но
членувано без-ред-но-то
мн. ч. без-ред-ни
членувано без-ред-ни-те