1.
възбу̀ден
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
възбу̀дена, възбу̀дено, мн. възбу̀дени, прил. Който е в състояние на възбуда или изразява възбуда.
нареч. възбу̀дено. Обясняваше възбудено.
същ. възбу̀деност, възбудеността̀, ж.
нареч. възбу̀дено. Обясняваше възбудено.
същ. възбу̀деност, възбудеността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- вазбуден
- вазбудин
- възбудин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | въз-бу-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въз-бу-де-ния | ||
| пълен член | въз-бу-де-ни-ят | ||
| ж. р. | въз-бу-де-на | ||
| членувано | въз-бу-де-на-та | ||
| ср. р. | въз-бу-де-но | ||
| членувано | въз-бу-де-но-то | ||
| мн. ч. | въз-бу-де-ни | ||
| членувано | въз-бу-де-ни-те | ||
2. възбуден — мин. страд. прич. м. р.
възбуден е производна форма на възбудя (мин. страд. прич. м. р.).