разгневен

Речник на българския език

1. разгневѐн некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

разгневена, разгневено, мн. разгневени, прил. Който се е разгневил. Разгневена жена.

Грешни изписвания (3)

  • разгнивен
  • ръзгневен
  • ръзгнивен

2. разгневен — мин. страд. прич. м. р.

разгневен е производна форма на разгневя (мин. страд. прич. м. р.).