оживен

Речник на българския език

1. оживѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

оживѐна, оживѐно, мн. оживѐни, прил.
1. Който е върнат към живот.
2. Който е изпълнен с живот, с дейност, с движение. Оживена търговия. Оживен спор.
3. Който е с повишено настроение.
същ. оживѐност, оживеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • ожевен
  • ужевен
  • уживен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ожи-вен
непълен член ожи-ве-ния
пълен член ожи-ве-ни-ят
ж. р. ожи-ве-на
членувано ожи-ве-на-та
ср. р. ожи-ве-но
членувано ожи-ве-но-то
мн. ч. ожи-ве-ни
членувано ожи-ве-ни-те

2. оживен — мин. страд. прич. м. р.

оживен е производна форма на оживя (мин. страд. прич. м. р.).