отсечен

Речник на българския език

1. отсѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отсѐчена, отсѐчено, мн. отсѐчени, прил.
1. Който е отделен чрез отсичане. Отсечено дърво.
2. Прен. Рязък, отривист. Отсечен ход.
3. Стръмен, почти отвесен. Отсечена скала.

Грешни изписвания (3)

  • отсечин
  • утсечен
  • утсечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-се-чен
непълен член от-се-че-ния
пълен член от-се-че-ни-ят
ж. р. от-се-че-на
членувано от-се-че-на-та
ср. р. от-се-че-но
членувано от-се-че-но-то
мн. ч. от-се-че-ни
членувано от-се-че-ни-те

2. отсечен — мин. страд. прич. м. р.

отсечен е производна форма на отсека (мин. страд. прич. м. р.).