заповеден

Речник на българския език

заповѐден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

заповѐдна, заповѐдно, мн. заповѐдни, прил. Който съдържа или изразява заповедност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест.

Грешни изписвания (7)

  • заповедин
  • запуведен
  • запуведин
  • зъповеден
  • зъповедин
  • зъпуведен
  • зъпуведин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-по-ве-ден
непълен член за-по-вед-ния
пълен член за-по-вед-ни-ят
ж. р. за-по-вед-на
членувано за-по-вед-на-та
ср. р. за-по-вед-но
членувано за-по-вед-но-то
мн. ч. за-по-вед-ни
членувано за-по-вед-ни-те